Бяла самота

За Меснер Нанга Парбат е много специална планина. Най-високият и връх е първият хималайски осемхилядник, който той изкачва през 1970 г. заедно с брат си Гюнтер. По пътя обратно надолу Гюнтер се изгубва, вероятно затрупан от лавина. Но колкото и вероятно да звучи това, години наред за инцидента се носят слухове, разпространяват се лъжи и обвинения, плод не само на невъзможността да се открие каквато и да било следа от изгубилия се, а и на завист към успеха и късмета на оцелелия. С първото изкачване на върха и с трагедията при спускането започва „дългият път“ на Меснер към Голата планина – път, осеян с триумфи и загуби, изминат с надеждата, че Нанга Парбат ще разкрие тайната си.
Този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в „света на хората“, и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване – в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил – битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата – бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете.