Мъртвата планина
-
Тегло:0.300 кг
През февруари 1959 г. група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента – необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, – предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия.
Тази вълнуваща документална книга навлиза дълбоко в мистериозните събития, чрез безпрецедентен достъп до личните дневници и снимки на планинарите, неизвестни правителствени документи, десетки интервюта, както и решението на Дони Айхар да премине по маршрута на групата по време на съдбовния преход сред виелиците на руската зима.
Завладяващ портрет на младите планинари от времето на Съветския съюз и умелото преплитане на личните им истории, както и усилията на разследващите за първи път представят истинската история на случилото се през онази нощ в Мъртвата планина.
ДВЕ ФИГУРИ С МЪКА СЕ ПРИДВИЖВАТ ПРЕЗ НЕОБЯТНИЯ СНЕЖЕН ПРОСТОР
Вече е следобед, макар че е трудно да се определи колко късно, слънцето едва се забелязва зад облаците. Техните приятели са изчезнали преди десет дни и мъжете си повтарят, че това е спасителна операция, а не издирване на телата им.
През плътната мъгла те забелязват тъмна форма, която не прилича на дърво или скала. Приближават се и откриват палатка, рухнала под тежестта на снега.
Викат имената на приятелите си, но не получават отговор.
Входът на палатката е частично затрупан и докато единият разчиства снега, другият взема пикела и се опитва да разкъса брезента, за да влезе вътре.
Двамата с облекчение разбират, че телата на останалите не са вътре. Но забелязват нещо любопитно. Строени в редица ски обувки, отворен термос с какао, парчета шунка, прилежно загънати в платнена салфетка. Ако палатката не беше смачкана можеха да помислят, че планинарите ще се върнат всеки момент с наръч подпалки за огъня.
Усмихват се на мисълта, че останалите са някъде там сред зимата на руската пустош.