През лятото на 1986 година Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман „Сатанински строфи“, той предприема пътешествие до южноамериканската страна, за да се потопи в един различен и неочакван колорит.
В „Усмивката на ягуара“ Рушди описва по брилянтен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.