Забравените пътища

Забравените пътища

В продължение на пет месеца преминах повече от 10 000 километра на колело и живях по силата на най-естествения закон – движението.

Автор:Филип Лхамсурен
Цена:15.00лв.
Няма наличност
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Карах в конфликтни зони и бях подозиран в диверсия, изпитах суровата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ, спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци комари в делтата на Волга, къпах се във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море, гоних зайци в степите на Казахстан, заспивах с воя на диви кучета, будех се със змии и усетих отровата на скорпионите. Преживях най-тежката си болест в суровата пустош на Памир. Предлагаха ми да се оженя, да заживея в планината, да започна работа, да приема исляма. И всяко утро изгревът ме будеше на различно място и вятърът не спираше да духа срещу мен, но никога не промених посоката си.

Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда смисъла на случващото се около него. Вятърът в живота, колкото и да е суров, не бива никога да спира, защото носи събития, сред които човек съзрява.

Филип Лхамсурен от дете не вярва в идеалите на съвременния свят. След като прекарва две години в бежански лагер в Китай и добива опит в редиците на Чуждестранния легион, той се впуска в различни пътешествия. Неговият корен е неразривно свързан с Централна Азия. Роден в Монголия, опознал безкрайните степи, пясъците и планините й, през 2009 г. се завръща в суровата тайга на Сибир, където се заселва в изконните земи на своя род. Там се ражда книгата „Душата на човека“. За Филип Лхамсурен свободата и вярата са в основата на всяко действие. Въодушевяват го пътят, природата и самотата.

Днес живее в България със семейството си и споделя идеите на сдружение „Байкария“, чиито членове работят с деца в „Лагер Беглика“ в Родопите и са дълбокo убедени, че природата е най-добрият учител.

Върни До Горе